В момента живеем във време на здравословно хранене, когато определени храни се консумират, за да се решават здравни проблеми и някои от тях получават звездния статут на суперхрани. Обикновено когато споменем думата суперхрана, в съзнанието ни се появяват подценявани преди време продукти, които днес са се превърнали в модна тенденция, като чия, киноа, боровинки, лилавите плодчета на акай бери, водорасли, годжи бери и твърдите къдрави листа на кейла, който вече започва да става популярен и у нас и да конкурира спанака в ястия и салати. Но в свят, в който гладът все още съществува и цените на храните продължават да растат, може би вниманието към темата за здравословното хранене вместо към базисното, означава да поставим каруцата пред коня, както гласи популярната пословица.
Да вземем джакфрута – странен на вид плод, покрит с конусовидни точки, който расте, докато достигне дължина от 90 см, ширина до 50 см, а тежината му може да надхвърли 20 килограма. Това е плод от семейството на смокинята и черницата, а името jackfruit идва от съчетаването на португалската дума jaca, която пък произлиза от дума от индийското наречие малаялам chakka и думата fruit (плод).
Освен ако не живеете в Южна или Югоизточна Азия или на приемливо разстояние от голям град със значително население от емигранти от Азия, всяко споменаване на джакфрут вероятно ще бъде посрещнато с неразбиращ поглед. Въпреки това този често непознат хранителен продукт може да се окаже ключ към осигуряването на основно препитание за бедното население по света.
Онова, което прави този плод толкова ценен, са високите добиви, многото области на приложение и факта, че се използва под възможностите му. Индийското хлебно дърво ражда от 100 до 200 плодове годишно с вече споменатите гигантски размери, като почти целият плод може да се яде, така че дори само мащабът на реколтата го прави ценна храна. И докато при много други плодни дървета дървесината е ценна също като узрелите плодове, онова, което отличава индийското хлебно дърво е, че независимо от това дали подът е узрял или не, месестата му част и семената могат да се приготвят и да се ядат, като всяка отделна част има различен вкус и консистенция. И накрая – макар да е добре познато и да се отглежда в големи количества в Бангладеш, Индонезия, Виетнам и т.н., в Индия милиони хора (включително деца) страдат от недохранване или направо гладуват, консумацията на плодовете на хлебното дърво, макар и отглеждано в региона в големи количества, се избягва.
Първата известна употреба на думата jackfruit в английския език е през 1613 г. в творбата на Самюъл Пърчис Purchas, his Pilgrimage (Пърчис и неговото поклонничество), където той пише, че „джакфрутът е по-голям..и расте от ствола на дървото: плодовете му са много вкусни, но трудни за храносмилане“. Освен това хранителната стойност и гъвкавостта на приложението му са били забелязани първо от Джон Крофърд в History of the Indian Archipelago (История на индийския архипелаг) (1820 г.), където той пише: „Два вида от дървото джакфрут се срещат на индийските острови… Плодът му е много хранителен“, а по-късно (1878 г.) от Филипс Робинсън, който пише за „Чудовищния джакфрут, който в ексцентричния си обем съдържа цяла палитра от вкусове и аромати“ в книгата си In My Indian Garden (В моята индийска градина).
При положение че предимствата на джакфрута са забелязани толкова отдавна и днес се преоткриват, вероятно днес този плод може да заеме достойното си място на супер храна за масите.
